Pepi

България с поклон към героите си Има дни, в които времето спира, за да бъде запомнено. Дни, в които страхът отстъпва пред смелостта, а тишината – пред гласа на свободата. Такава дата по стар стил е 20 април, когато преди 150 години в Копривщица избухва въстанието, което завинаги промени България. Да, то не е успешно, но е онзи преломен момент, в българинът си припомни кой е, изправи се, реши, че повече няма да мълчи. И си даде клетва да бъде свободен. Преломната дата Априлското въстание от 1876 година е едно от най-значимите събития в българската националноосвободителна борба. То е резултат от дългогодишна подготовка, организирана от Българския революционен централен комитет, който разделя страната на революционни окръзи и поставя начело на всеки от тях апостоли с ясна задача – подготовка за общонароден бунт срещу османската власт. Решението за въстание е взето на събранието в Оборище през април 1876 г., където представители на Четвърти революционен окръг определят датата за неговото и...

Още един голям отсъстващ от списъка е швейцарецът Стан Вавринка Григор Димитров няма да бъде част от основната схема на престижния тенис турнир Ролан Гарос през 2026 година. Официалните списъци вече са публикувани, а името на първата ни ракета липсва сред участниците, които ще стартират директно в основната надпревара на червените кортове в Париж. Причината за отсъствието на Димитров е ясна – актуалната световна ранглиста. В момента българинът заема 135-о място, което го оставя далеч от позициите, гарантиращи автоматично участие. За сравнение, последният тенисист, който влиза директно в схемата, е австралиецът Ринки Хиджиката, намиращ се на 103-о място. Така Григор остава повече от 20 позиции под чертата и ще трябва да разчита на чудо или специална покана, за да се включи в основната фаза на турнира. Възможността за „уайлд кард“ – така наречената специална покана – остава единственият реален шанс за българския ас да избегне тежките квалификации. Традиционно обаче организаторите на Рола...

  САЩ и НАСА прекратяват лунната програма „Аполо“ през 1972 г. поради комбинация от политически, финансови и стратегически фактори Победата в космическата надпревара, огромните разходи и войната във Виетнам са част от причините, довели до прекратяването на Лунната програма на НАСА САЩ и НАСА прекратяват лунната програма „Аполо“ през 1972 г. поради комбинация от политически, финансови и стратегически фактори. Главният двигател на програмата е „космическата надпревара“ със СССР.  След като  Нийл Армстронг  стъпва на Луната през 1969 г., САЩ се утвърждават като победители и политическият стимул за продължаване на скъпите мисии драстично намаля. Програмата „Аполо“ е струвала на САЩ огромни разходи - около 25,4 милиарда долара по тогавашни цени (над 180 милиарда в днешни долари). Поради икономическия натиск от войната във Виетнам и социалните програми в страната, администрацията на президента Ричард Никсън налага сериозни съкращения в бюджета на НАСА. След успешната мисия...